събота, 30 ноември 2024 г.

Екип7Д-р Мартин Литев - Телемедицината е възможно решение на неравния достъп до офталмологична грижа

За поредна година офталмологът с разградски корени д-р Мартин Литев предложи своите компетентни знания в услуга на пациентите в своя роден град. Профилактичната кампания „Зрението е всичко: прегледай се!“ вече се установи като традиционна и полезна за десетки нуждаещи се хора в лудогорския град. След края на прегледите е време за равносметка, а д-р Литев повдига проблема с неравния достъп на пациентите до медицинска грижа.



„Хората в малките населени места са обречени на здравен туризъм. Неравният достъп до медицинска грижа става източник на проблеми и изоставане във всички социални сфери. Наблюдава се вследствие на централизацията на здравеопазването в университетските центрове и намаляване на финансирането на общинските и районните болници. Решението, върху което работим от няколко години с нашите партньорски организации, е децентрализацията на висококвалифицирана здравна помощ в обществена полза с любов към хората. Традиционно нашите кампании в партньорство с общинската администрация и международния бизнес са успешни, като анализите сочат, че много лица са облагодетелствани от това сътрудничество“, коментира д-р Мартин Литев.

Той допълва, че работата изисква усилия за събиране на данни за здравния статус и резултатите от положените грижи въз основа на важни критерии, сред които организираност в социални и пациентски организации. Изводите от ежегодната кампания „Зрението е всичко: прегледай се!“ сочат, че пациентските организации могат да бъдат подходящо свързващо звено в оформящия се вакуум в здравеопазването, породен от проблема с централизацията на здравната грижа и игнорирането на профилактиката за сметка на болничното лечение. „Необходимо е да се създадат предпоставки за финансиране на такива организации от публични и частни инвеститори“, предлага офталмологът.


Едновременно с извеждането на положителните резултати от здравната кампания, той отбелязва и нейната спорадичност. Това е причината той и екипът му да търсят решения за тези лица, които поради недостатъчна осведоменост или личен избор, са останали извън проведения скрининг. Иновацията, която има потенциал да реши тези проблеми, е телемедицината – дистанционен анализ на офталмологичното състояние с помощта на дигитални средства. Това несъмнено би помогнало за връщане на надеждата на хората, намаляла заради отдалеченост или инвалидизация. Днес лекари и пациенти ползват дигитални устройства ежедневно. Наред със своите удобства, това носи и някои опасения, особено при търсене на медицинска информация, касаеща здравето на очите. Такива се пораждат при запознаване с информация от неясни източници или когато тя е поднесена неправилно.

„При необходимата правна регулация, телемедицината може да преодолее тези опасения, защото тя се извършва от експерт и по собствено желание на потребителя“, смята д-р Литев. Съвременният свят позволява консултации от разстояние посредством телефонен разговор, интернет комуникация, специализиран софтуер или мобилно приложение. Несъмнено телемедицината има своите ограничения, като липса на личен физически контакт и невъзможност за апаратно изследване, които са изпълними само при реален преглед. Телемедицината също така няма капацитет да решава случаи на спешност. „Въпреки че в Центъра по оптична томография в АСМПИПОБ „Д-р Миткова“ – Разград показахме как някои апарати могат да се управляват дистанционно, не считаме за необходимо все още да се опитваме да компенсираме посочените ограничения пред телемедицината. Вместо това по-приложимо днес е да използваме нейния потенциал в попълване на празнини, оставени поради недостатъчно финансиране, извънредни събития или лошо планиране. Така телемедицината е възможна услуга от разстояние за ситуации, в които физически контакт не е необходим“, обобщава ползите от дистанционния преглед офталмологът. Такива могат да бъдат наблюдение и проследяване на пациенти с установено при физически преглед заболяване, обсъждане на лабораторни резултати, лечебни решения и придържането към терапията, а така също и скрининги на големи групи пациенти. Не е за подценяване и икономическият потенциал на този подход, защото наред с намалените разходи за пътуване и персонал, медицинските услуги от разстояние са с по-ниска себестойност от стандартен преглед.

Преди да заработи един телемедицински център, специално внимание следва да се обърне на правното регламентиране, техническата осигуреност, финансовата ефективност на услугата, морално-етичните норми в информираното съгласие и намаляване на риска от злоупотреба с лична информация, подчертава здравният специалист.

„Смятаме, че през следващите години все повече лекари и пациенти ще се насочват към възможностите за комуникация, включително чрез използване на дигитални технологии, а нагласата на обществото относно ползването на медицински услуги чрез дигитално устройство за информация или консултация от разстояние ще става все по-положителна. Създаването на мрежа от такива центрове е подходяща мярка, която чувствително да разшири обхвата на здравната грижа, с което да се осигури равният достъп на пациентите до навременна и ефикасна диагностична помощ“, заключава д-р Литев.