Публикувана за първи път в Med Info, брой 3, март 2010
Резюме: Синдромът на Сухото око е полиетиологичен мултифакториален първичен или вторичен по своето развитие синдром на количествено или качестено нарушена слъзна секреция и слъзен филм на двете очи. Наличието на сух синдром се свързва с масовата работата с компютри или със системни ендокринни заболявания. Когато сухото око е комбинирано със сухота на устната лигавица често се касае за системния синдром на Sjögren или друго автоимунно състояние. При сух синдром се развива недостиг на един или повече от компонентите на слъзния филм. Това води до изразена субективна и ограничена обективна симптоматика, което може да влоши качеството на живота на пациента. Лечението е насочено към компенсиране на слъзния недостиг или към стимулиране на сълзообразуването. Сухият синдром често хронифицира и рецидивира, като проявата му е свързана с персистиране на експозицията на рисковите фактори на средата. Според съвременните концепции синдрома на сухото око е имунопатологично клинично манифестно състояние, което е коректно да бъде наричано “Болест на очната повърхност”.
Ключови думи: очен дискомфорт, Keratoconjunctivitis sicca, зрително смущение, нарушен слъзен филм, повърхностна сухота, лубрикиращи колири.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.