Екип 7: За офталмолога д-р Мартин Литев, за слепците в здравната система и за какво трябва да държим очите си отворени…

„Зрението е всичко: Прегледай се!“ е кампания за подобряване на достъпа до офталмологична грижа, организирана от Байер България, Българска асоциация Диабет и Очна клиника "Света Петка"

Връзка към статията във вестника>>

Кои са „слепците“ в родната здравна система?

Много бих искал да не са пациентите, във всеки смисъл – да не губят зрение и усет към светлината, винаги да я следват. Не мисля, че има слепци, всички имаме очи и разум зад тях да правим правилния избор. Просто трябва да знаем какви са възможностите.

Какво ни липсва, за да видим решението на проблемите в здравеопазването?

Пречи ни, че твърде много мислим за себе си и малко за обществото. Без съмнение има усещане, че лекарите са подкупни. Всеки трябва да гарантира за себе си и да дава личен пример, от който да не се срамува. Може би, ако наистина се съобразяваме с това, всъщност ще направим достатъчно, за да имаме качествено общество. Трябва да даваме добър пример – да даваме, по-малко да взимаме.

За какво винаги трябва да държим очите си отворени?

За глупостта! Да не я допускаме, да не става наше амплоа, да не й се поддаваме, защото тя и посредствеността изкушават да потърсиш по-лесното съпротивление и да не се занимаваш с подробности. А те са важни. Ако видиш само една от тъканите на окото и пропуснеш останалите – не си намерил истината и тя не е истината на този човек.

Пред какво не бихте си затворили очите?

Пред глупостта и престъпленията. Такива в моята практика като лекар и преди това като студент не съм виждал. Чувал съм за такива обвинения. Грешки без съмнение се случват, те са човешки, но важно е как се справяме с тях. Никой не е имунизиран спрямо тях, работата ми в клиничните проучвания ме научи точно на това – грешки стават, но трябва да има поправка, анализ и развитие. Трябва да се стремим да са минимум, затова подготовката ни трябва да бъде изключително задълбочена с внимание към детайлите. Но едновременно с това трябва да имаме и достатъчно сила, когато ги има – да си ги признаем и да се преодолеят. Иначе наистина е престъпление – скриване на грешката, а не нейното решаване. Цената на медицинската кариера е доста висока, но удовлетворението – също. Доколкото е тежест, едновременно е и прекрасно изживяване. Радостта, благодарността в очите на човека могат да изтрият всякакви други разочарования от безсилието ти.